Превод: Велимира Костова- Върлакова
Издателство: Ciela
Година: 2015
Страници: 515
Рим- градът на вечността, на величието, на властта, на войната, на въображението- неизменна част от мизансцена на Фелиниевите филми. Поглеждайки Фонтана ди Треви, сякаш виждаш Анита Екберг да отмята сладострастно коси; вървейки по Виа Венето дори може да ти стане тежко от сладостта на живота. Но Рим е много повече от това захаросано felicita**. И, съдейки по внушенията от "Нови римски разкази" на Алберто Моравия, с превод на Велимира Костова- Върлакова, нищо чудно Ромул и Рем, още с млякото на Капитолийската вълчица около устата си, да са били обикновени нехранимайковци, постоянно загледани в мургавите италиански селянки.
"Нови римски разкази" е сборник от 69 разказа, писани от Моравия между 1954 и 1959г. и представляват естествено продължение на предшестващите ги "Римски разкази", считани от критиката за определящи неговото творчество.
Разказите са като своеобразни парчета от пъзел с две страни- едната, показваща трагедиите и комедиите на живота и тяхната шантава последователност, а другата- различните истории на хората от предградията, простолюдието, вечно в търсене на работа; на брюнетките с прическа а ла гарсон и къдрокосите блондинки, преследвани от слаботелесни, дребни на ръст негодяи, и бягащи като от чума от добрите, работливи римляни(или селяни), каквито са голяма част от героите на Алберто Моравия, носещи предимно имената Алфредо, Атилио, Алесандро, Джиджи и Тулио.
Разказите са винаги от първо лице, но понякога не от името на главния герой, а от това на по-страничен наблюдател. Някои започват с дълбокомислени въведения, но други направо ни вкарват във водовъртежа на историята, а темите са актуални и днес, признак за високото качество на текстовете.
Стилът на Алберто Моравия, или Алберто Пинкерле, както е истинското му име, е лек, все едно си седнал на чаша(или няколко) вино с него и той с типично песенния италиански ти разказва неволите на римляните от буржоазията. За това допринася и изключително добрият превод на Велимира Костова- Върлакова. Моравия не изпада в излишни красиви словоизлияния, има точен, пиперлив изказ, но все пак по средиземноморски мек- нещо като Буковски на Апенините. Сякаш Рим е една ципура, която той умело обезкостява от предразсъдъци и остава само чистата, леко овкусена истина. Мизерията не е само декор в Чинечита***, а от любовните истории, макар и идентично, можеш да си извадиш различна поука, да видиш нова картина от живота, нюанс на съществуването.
Освен всичко това, четейки "Нови римски разкази", ще обиколите целия Рим и околностите- от бреговете на Тиренско море, през мостовете по Тибър, високите огради на затвора Реджина Коели, бетонните постройки на квартал ЕУР до централните "вии" и "пиаци".
Грабнете един gelato al cioccolato****, отгърнете прекрасната корица в цвят кардинал и закачлива картинка и се впуснете в приключението, на което ще Ви отведе Алберто Моравия :)
*"Вечният град"
** ит. щастие
*** най-известното филмово студио в Италия
****ит. шоколадов сладолед
Няма коментари:
Публикуване на коментар