"Чудото в Поскокова Драга" или далматинската одисея, от която стомахът боли от смях

Автор: Анте Томич
Превод: Русанка Ляпова
Издателство: Colibri
Година: 2015
Страници: 224


Точно преди година докоснах за пръв път това книжно тяло с еретическите си, забравили сатирата, пръсти. Прочетох "Чудото в Поскокова Драга" ден след завършването на "Стъкленият похлупак" на Силвия Плат(NB: и ако вие като нея сте обмисляли да си набутате главата в печката, моля ви, не четете книгата, защото дори да се почувствате разбрани, някак ще ви се прииска да пуснете газта) и чувството беше все едно да се изкачиш от Марианската падина на най-мрачните си чувства и душевни терзания до Еверест на смеха и безгрижието. "Чудото" е като лек захарен памук, който сладко си хапваш, седейки на пейка в парка под топлите слънчеви лъчи. Разбира се, ако не искате да Ви вземат за по-странен и от петела на корицата, който, между другото, е страхотно попадение, контрастиращо приятно със сигнално жълтата корица, то не четете книгата навън сред хора, защото сигурно ще Ви попитат за причината за истеричния Ви смях. И ще стане малко неловко.
Но все пак, накратко: историята на "старото куче" Йозо и четиримата му синове- Крешимир, Бранимир, Звонимир и Домагой започва с похищението на двама инкасатори, минава през търсенето на жена за Крешимир, както и през многобройни приключения от всякакво естество(ама наистина!), изцапана е с всички нюанси от палитрата на човешките чувства, като щрихите са, естествено, поставени от типичния балкански хумор, и завършва с "хепи енд", ознаменуван от бъдещото пристигане на една от чаканите Йозови снахи, чиято най-важна, отличителна черта е прословутата ѝ "чашка D".
"Чудото в Поскоква Драга" е втората книга на Анте Томич, която излиза в България след "Какво е мъж без мустаци"(2000г.), която е и филмирана. Томич, хърватин и балканец до мозъка на костите си, се чете с, както споменах и по-горе, невъобразима лекота и ти се иска страниците да не свършват, да продължаваш да се смееш така искрено и по детски, но задната корица чака с нетърпение да я затвориш, а ти пускаш една въздишка в небитието от въздишки по любими, не толкова любими и хич-даже-не-искам-да-ги-виждам-повече книги, и в тази въздишка са отенъците на нескритата носталгия по Поскокова Драга, радостта от щастливия брачен живот на Крешимир и водни пари от сълзите от смях.
Тъй че сложете си един качамак, усилете Мишо Ковач до дупка, вземете книгата под ръка и да се пукат душманите :)