Превод: Емилия Юлзари
Издателство: Жанет 45
Година: 2015
Страници: 260
Не практикувам идолопоклонничество към Агата Кристи, не сънувам Поаро, нито Шерлок Холмс и Уотсън, да не говорим за всякакви други детективски/криминални романи и герои. Просто това не е моето нещо. Но тази книга...е "друга бира".
"Маски" на кубинския писател Леонардо Падура, автор на "Човекът, който обичаше кучета", е един от шестте негови криминални романа с протагонист Марио Конде- Графа. Тук лейтенант Конде е по следите на убиеца на Алексис Араян- травестит, чийто труп е намерен в Хаванската гора.
Аз обаче смятам, че истинската стойност на книгата не е в криминалната част, може би и поради факта, че правилно предвидих виновника за смъртта на Алексис Араян :D. Книгата е прекрасна, защото сваля маските на кубинската полиция, хомосексуализма и травеститите, културата, дипломацията, хаванския "ъндърграунд", който въобще не си е под земята и т.н.
Именно главната тема на романа са сексуалните отношения между мъжете- дали са болест, или порив към свобода, или израз на чиста любов; дали да се преоблечеш като жена е да бъдеш себе си, или е дързък начин да покажеш нещо на някого, или е радикално средство да се пребориш със собствените си страхове...Интерпретациите са много. Разкривайки случая, Марио Конде навлиза в дебрите на света на "педалите" и накрая на книгата предразсъдъците му на самонадеян мачо, ненавиждаш всяка женствена проява у мъжете, изчезват. А защо, оставям да прочетете Вие.
В този дух на мисли развратът в културните среди също е взет на нож. Хората на изкуството често са порицавани за свободните им отношения, несъвместими с представите за благоприличие. Но и тази теза, прашасала с времето, е разбита само с две изречения, именно от представител на артистичното съсловие.
Книгата е добра и в криминално отношение, но както казах, за мен крими-нишката е като гръбначен стълб на всички останали внушения, които "Маски" носи...може би и за това не ме спечели напълно точно с тази си част. Другото, което виждам като негативно, е образът на Марио Конде, който за мен нямаше достатъчна дълбочина. Но това го зачислявам като моя грешка, тъй като образът му се развива в няколко книги.
Стилът на автора обаче е прекрасен, ясно контрастират оскъдния речник на приятелите на Конде и на хората на културата. Има и множество препратки към значими литературни класики. Работата върху превода е на много високо ниво.
"С една дума, ние сме чада на времето и прахта и дори поезията не може да ни спаси от това. Може би от други неща да, но не и от времето, отсъдено всекиму."
" - Вгледайте се добре. Какво виждате?
- Ами...книги.
- Е, книги, но след като сте писател, трябва да знаете, че виждате и нещо друго: Вие надничате във вечността, във великолепието, в нещо, срещу което всичко останало е безсилно, дори забравата."
"Маски" е впускане в жежкия, изпълнен с тегоби, мръсотия, но и любопитен и вълнуващ хавански живот. Да се потопиш в Едемската градина на Хемингуей през очите на изключителния Леонардо Падура е възможност, която не е за изпускане.
Няма коментари:
Публикуване на коментар