Мартина затваря "Манюня", или как да четеш със скоростта на костенурка, понеже не искаш една книга да свършва

Автор: Нарине Абгарян
Превод: Емилия Л. Масларова
Издателство: Лабиринт
Година: 2017
Страници: 324

Оценка: 9.9/ 10
Причина: Книгата е богатство. Взимам 0.1 точка...преобразувам я в 1 стотинка и отивам да я хвърля в някой фонтан и да си пожелая Нарине Абгарян да напише продължение.

Нямате представа колко време ми трябваше да седна и да напиша това. Почесвах се я по темето, я по брадичката, за да стимулирам мозъчната си дейност. Накрая, кой ли дявол ме накара, се почесах по гръдната кост. Сърцето почна да ми говори едни приказки и аз, като се поосъзнах, веднага отворих лаптопа и започнах ентусиазирано да натискам копчетата по клавиатурата.
Нямате представа от колко време не се е случвало сърцето ми да е толкова ентусиазирано за нещо.

Когато разбрах, че на пазара, благодарение на издателство "Лабиринт", ще излезе новата книга на Абгарян, започнах да изпълнявам танца на радостта. В корицата се влюбих на мига- топли цветове, арменски шарки- сякаш Густав Климт и Владимир Димитров- Майстора са кръстосали четки.

Книгата е за детството, така че, естествено, нямаше как да очаквам да прочета нещо подобно на "Три ябълки паднаха от небето"(БОГОТВОРЯ Я ТАЗИ КНИГА!) и "Хората, които са винаги с мен"(също неимоверно добра). Очаквах "Манюня" да ме накара да се усмихна(случи се), да стопли душата ми(също се случи), да разшири кръгозора ми(ооо, определено се случи- вече знам какво е оториноларинголог...и ще използвам тази дума за една хубава игра на бесеница), да ме накара да огладнея(хора, не четете книгите на Абгарян на празен стомах! моля ви! и определено не ги четете с отворена уста, ако не искате страниците да са целите в слюнка)...но, честно казано, не очаквах да ме разсмее така. Смяла съм се с глас. Харесвам книгите, които ме разтърсват; уважавам книгите, които ме карат да пофилософствам; в книгите, които ме карат да се смея, се влюбвам. Такава съм си.

Та, стига толкова за мен. Към книгата.
"Манюня" е смесица от "Том Сойер и Хъкълбери Фин", "Пипи Дългото чорапче", "Патиланци" и които още такива книги се сетите. Доколкото съм наясно, написана е за детската аудитория, но много от темите и шегите в нея определено биха накарали веждите на децата да се слеят в недоумяващата гримаса. В предишните книги на Абгарян хуморът е много тънък и изящен, ефирен като коприна, а тук той е като тежък персийски килим, който кара зениците ти да се разширят от радост.

Малко за сюжета- Манюня е най- добрата приятелка на Нарине(книгата е с автобиографичен характер), двете са като Астерикс и Обеликс- Манюня е по- ниска и закръглена, а Нарине- висока и слаба. Те са на 11, а един нелеп инцидент ги сближава за цял живот. Няма да издавам какъв е инцидентът, прочете сами.

Освен двете момичета се сближават и техните семейства: това на Нарине- майка ѝ Надя, баща ѝ Юра и трите ѝ сестри- Карина, Гаяне и Сона, и това на Манка- баща ѝ Миша и всемогъщата Роза Йосифовна- бабата, на която за по- кратко казват Ба. Пред нея баба Цоцолана ряпа да яде. От Ба се страхуват всички в Берд- родният град на Абгарян, където се развива действието. Тя е висшата инстанция за всички наказания. Но пък когато става въпрос за гозби, нейните нямат аналог. Мисля, можете да предположите чии са тези "парашутки" на снимката вляво.

Манка и Нарка се забъркват в цяла върволица комични ситуации за има- няма месец от ваканцията, като се започне с въшките, благодарение на които биват остригани нула номер, и се завърши с морските им приключение в Адлер. Но и възрастните не остават по- назад- Юра и Миша неведнъж надминават пакостите на двете момичета, а ядовете на Ба със съседите, по- точно със съседките, също са пословични. Любим герой ми стана Вася...колата на Миша. Най- сърцераздирателният и недолюбван персонаж, Вася е олицетворение на "онова време"- сред новото и малките капиталистически локви, в които се къпят някои хора, винаги има индивиди като Миша- инати, държащи на "доброто старо" каквото и да е.

Именно социалистическият режим е представен с лек, но питателен хумор- така, както трябва. Без излишна омраза или излишна възхвала, от различни гледни точки. А това е най- важното нещо в живота- да можеш да гледаш на всичко през контактните лещи на хумора. Розови очила не са нужни.

"Манюня" си заслужава отделеното време. Това е книга мехлем за давещата се в света на възрастните детска душа. Това е книга извор на усмивки, нарисувани несръчно с вече късите пастели, купени преди години от столичен универмаг.
Така че, ако обичате да четете, да се смеете, да учите, да дишате..."Манюня" е за вас. Насладете ѝ се.