Превод: Красимира Абаджиева
Издателство: ЕГМОНТ
Година: 2017
Страници: 416
Ако търсите отговор на политическите и религиозни въпроси на нашето време, може и да не ги намерите тук.
Ако искате да разберете какво е Бог, може би тази книга няма да Ви помогне.
Ако искате да намерите себе си, в "Трите дъщери на Ева" ще откриете няколко от изгубените парченца на душата си.
Най- новата книга на Елиф Шафак определено не е една от най- добрите ѝ- не е своеобразен алманах като "Любов", нито пък епичен културен сблъсък като "Копелето на Истанбул", няма го величествения обрат на "Чест", авангардизмът на "Речник на погледите", историческия колорит на "Майстора на куполи"..."Трите дъщери на Ева" не ме разтърси, главно защото това е книга нар- преглъщаш всяко сочно топченце едно по едно, мъдростта не се излива наведнъж в устата като кисел сок от грейпфрут, четенето и е "пипкава работа", грешка ще е да я прочетете на един дъх като мен. Не постъпвайте така. Насладете се на нара.
Книгата е, разбира се, сложна плетеница от минало и настояще, от неизживени мигове и блянове по несбъднатото, както и страх от бъдещите грешки и лапите на съвестта. Пери, Наспери Налбантоглу, живее всеки ден с нерешените въпроси и непростими постъпки от детството, с горчивината на заблудата от Оксфорд и с тежестта на рутината като улегналата домакиня на средна възраст, която винаги се е надявала да не бъде.
Пери пораства заобиколена от дуализма на семейното огнище- фанатично вярващата Селма, чиято вяра е нейният вълнолом сред морето от житейски борби, и Менсур, който се уповава на светското безверие и суховата рационалност. Братята на Пери са копия на майка си и баща си- съответно Хакан и Умут. А тя остава вечно лутаща се и задаваща въпроси, за които няма отговор. Но по- късно се появява някой, който ще ѝ каже, че именно въпросите са по- важни от самите отговори.
Учейки в Оксфорд, Пери се запознава с Ширин, чийто характер далеч не е сладък като името ѝ, и Мона, която е добросъвестна като своето. Едната е иранка, отшелник от света на вярата, а другата- дъщеря от смесен брак, египто- американка, избрала да носи хиджаб и да се моли на Аллах. И тук е Пери между чука и наковалнята. Надява се да намери желания пристан в лекциите на професор А. З. Азър., който и помага да направи първите стъпки за преминаването на лабиринтите на миналото, угризенията, мистичността, сърцето...Но тя се губи в тях и не успява да му се отблагодари подобаващо.
На моменти сюжетът е сякаш излишно усложнен, но тези подправки допринасят към общия привкус на книгата. Теми като 9/11 не са разгърнати достатъчно, но това пък е може би добре, тъй като тя сама по себе си е достатъчно дискутирана и болезнена. Но Шафак е именно автор, пишещ за болните теми, ровещ в душевните рани, лекуващ ги с перото на истината и красотата на думите.
Щастие е, че книгата достигна до българския читател, благодарение на ЕГМОНТ. Корицата е в изискания пустинно източен цвят, много нежна, а твърдите корици придават още по- голяма изтънченост на книжното тяло. Преводът и редакторската работа са безупречни.
И дори да не е алманах за Бог, за "Трите дъщери на Ева" може да се говори и пише много. Тя е книга извор на мъдрост, нужна за преоткриването на душевността ни. Пример за това са многобройните цитати от други автори и произведения- западни и източни. Книгата разширява кръгозора, уравновесява съзнанието и изплита душевността.
Не бягайте от нея. А и тя рано или късно ще Ви настигне. И ще ви промени.
"Ако всяко търкане ви дразни, как ще излъскате огледалото си?"
Учейки в Оксфорд, Пери се запознава с Ширин, чийто характер далеч не е сладък като името ѝ, и Мона, която е добросъвестна като своето. Едната е иранка, отшелник от света на вярата, а другата- дъщеря от смесен брак, египто- американка, избрала да носи хиджаб и да се моли на Аллах. И тук е Пери между чука и наковалнята. Надява се да намери желания пристан в лекциите на професор А. З. Азър., който и помага да направи първите стъпки за преминаването на лабиринтите на миналото, угризенията, мистичността, сърцето...Но тя се губи в тях и не успява да му се отблагодари подобаващо.
На моменти сюжетът е сякаш излишно усложнен, но тези подправки допринасят към общия привкус на книгата. Теми като 9/11 не са разгърнати достатъчно, но това пък е може би добре, тъй като тя сама по себе си е достатъчно дискутирана и болезнена. Но Шафак е именно автор, пишещ за болните теми, ровещ в душевните рани, лекуващ ги с перото на истината и красотата на думите.
Щастие е, че книгата достигна до българския читател, благодарение на ЕГМОНТ. Корицата е в изискания пустинно източен цвят, много нежна, а твърдите корици придават още по- голяма изтънченост на книжното тяло. Преводът и редакторската работа са безупречни.
И дори да не е алманах за Бог, за "Трите дъщери на Ева" може да се говори и пише много. Тя е книга извор на мъдрост, нужна за преоткриването на душевността ни. Пример за това са многобройните цитати от други автори и произведения- западни и източни. Книгата разширява кръгозора, уравновесява съзнанието и изплита душевността.
Не бягайте от нея. А и тя рано или късно ще Ви настигне. И ще ви промени.
"Ако всяко търкане ви дразни, как ще излъскате огледалото си?"
Няма коментари:
Публикуване на коментар