Мартина затваря "Манюня", или как да четеш със скоростта на костенурка, понеже не искаш една книга да свършва

Автор: Нарине Абгарян
Превод: Емилия Л. Масларова
Издателство: Лабиринт
Година: 2017
Страници: 324

Оценка: 9.9/ 10
Причина: Книгата е богатство. Взимам 0.1 точка...преобразувам я в 1 стотинка и отивам да я хвърля в някой фонтан и да си пожелая Нарине Абгарян да напише продължение.

Нямате представа колко време ми трябваше да седна и да напиша това. Почесвах се я по темето, я по брадичката, за да стимулирам мозъчната си дейност. Накрая, кой ли дявол ме накара, се почесах по гръдната кост. Сърцето почна да ми говори едни приказки и аз, като се поосъзнах, веднага отворих лаптопа и започнах ентусиазирано да натискам копчетата по клавиатурата.
Нямате представа от колко време не се е случвало сърцето ми да е толкова ентусиазирано за нещо.

Когато разбрах, че на пазара, благодарение на издателство "Лабиринт", ще излезе новата книга на Абгарян, започнах да изпълнявам танца на радостта. В корицата се влюбих на мига- топли цветове, арменски шарки- сякаш Густав Климт и Владимир Димитров- Майстора са кръстосали четки.

Книгата е за детството, така че, естествено, нямаше как да очаквам да прочета нещо подобно на "Три ябълки паднаха от небето"(БОГОТВОРЯ Я ТАЗИ КНИГА!) и "Хората, които са винаги с мен"(също неимоверно добра). Очаквах "Манюня" да ме накара да се усмихна(случи се), да стопли душата ми(също се случи), да разшири кръгозора ми(ооо, определено се случи- вече знам какво е оториноларинголог...и ще използвам тази дума за една хубава игра на бесеница), да ме накара да огладнея(хора, не четете книгите на Абгарян на празен стомах! моля ви! и определено не ги четете с отворена уста, ако не искате страниците да са целите в слюнка)...но, честно казано, не очаквах да ме разсмее така. Смяла съм се с глас. Харесвам книгите, които ме разтърсват; уважавам книгите, които ме карат да пофилософствам; в книгите, които ме карат да се смея, се влюбвам. Такава съм си.

Та, стига толкова за мен. Към книгата.
"Манюня" е смесица от "Том Сойер и Хъкълбери Фин", "Пипи Дългото чорапче", "Патиланци" и които още такива книги се сетите. Доколкото съм наясно, написана е за детската аудитория, но много от темите и шегите в нея определено биха накарали веждите на децата да се слеят в недоумяващата гримаса. В предишните книги на Абгарян хуморът е много тънък и изящен, ефирен като коприна, а тук той е като тежък персийски килим, който кара зениците ти да се разширят от радост.

Малко за сюжета- Манюня е най- добрата приятелка на Нарине(книгата е с автобиографичен характер), двете са като Астерикс и Обеликс- Манюня е по- ниска и закръглена, а Нарине- висока и слаба. Те са на 11, а един нелеп инцидент ги сближава за цял живот. Няма да издавам какъв е инцидентът, прочете сами.

Освен двете момичета се сближават и техните семейства: това на Нарине- майка ѝ Надя, баща ѝ Юра и трите ѝ сестри- Карина, Гаяне и Сона, и това на Манка- баща ѝ Миша и всемогъщата Роза Йосифовна- бабата, на която за по- кратко казват Ба. Пред нея баба Цоцолана ряпа да яде. От Ба се страхуват всички в Берд- родният град на Абгарян, където се развива действието. Тя е висшата инстанция за всички наказания. Но пък когато става въпрос за гозби, нейните нямат аналог. Мисля, можете да предположите чии са тези "парашутки" на снимката вляво.

Манка и Нарка се забъркват в цяла върволица комични ситуации за има- няма месец от ваканцията, като се започне с въшките, благодарение на които биват остригани нула номер, и се завърши с морските им приключение в Адлер. Но и възрастните не остават по- назад- Юра и Миша неведнъж надминават пакостите на двете момичета, а ядовете на Ба със съседите, по- точно със съседките, също са пословични. Любим герой ми стана Вася...колата на Миша. Най- сърцераздирателният и недолюбван персонаж, Вася е олицетворение на "онова време"- сред новото и малките капиталистически локви, в които се къпят някои хора, винаги има индивиди като Миша- инати, държащи на "доброто старо" каквото и да е.

Именно социалистическият режим е представен с лек, но питателен хумор- така, както трябва. Без излишна омраза или излишна възхвала, от различни гледни точки. А това е най- важното нещо в живота- да можеш да гледаш на всичко през контактните лещи на хумора. Розови очила не са нужни.

"Манюня" си заслужава отделеното време. Това е книга мехлем за давещата се в света на възрастните детска душа. Това е книга извор на усмивки, нарисувани несръчно с вече късите пастели, купени преди години от столичен универмаг.
Така че, ако обичате да четете, да се смеете, да учите, да дишате..."Манюня" е за вас. Насладете ѝ се.

"Трите дъщери на Ева"- мистичното злободневие в ефирната политика на живота

Автор: Елиф Шафак 

Превод: Красимира Абаджиева

Издателство: ЕГМОНТ

Година: 2017

Страници: 416

Ако търсите отговор на политическите и религиозни въпроси на нашето време, може и да не ги намерите тук.

Ако искате да разберете какво е Бог, може би тази книга няма да Ви помогне.

Ако искате да намерите себе си, в "Трите дъщери на Ева" ще откриете няколко от изгубените парченца на душата си.

Най- новата книга на Елиф Шафак определено не е една от най- добрите ѝ- не е своеобразен алманах като "Любов", нито пък епичен културен сблъсък като "Копелето на Истанбул", няма го величествения обрат на "Чест", авангардизмът на "Речник на погледите", историческия колорит на "Майстора на куполи"..."Трите дъщери на Ева" не ме разтърси, главно защото това е книга нар- преглъщаш всяко сочно топченце едно по едно, мъдростта не се излива наведнъж в устата като кисел сок от грейпфрут, четенето и е "пипкава работа", грешка ще е да я прочетете на един дъх като мен. Не постъпвайте така. Насладете се на нара.

 Книгата е, разбира се, сложна плетеница от минало и настояще, от неизживени мигове и блянове по несбъднатото, както и страх от бъдещите грешки и лапите на съвестта. Пери, Наспери Налбантоглу, живее всеки ден с нерешените въпроси и непростими постъпки от детството, с горчивината на заблудата от Оксфорд и с тежестта на рутината като улегналата домакиня на средна възраст, която винаги се е надявала да не бъде.

Пери пораства заобиколена от дуализма на семейното огнище- фанатично вярващата Селма, чиято вяра е нейният вълнолом сред морето от житейски борби, и Менсур, който се уповава на светското безверие и суховата рационалност. Братята на Пери са копия на майка си и баща си- съответно Хакан и Умут. А тя остава вечно лутаща се и задаваща въпроси, за които няма отговор. Но по- късно се появява някой, който ще ѝ каже, че именно въпросите са по- важни от самите отговори.

Учейки в Оксфорд, Пери се запознава с Ширин, чийто характер далеч не е сладък като името ѝ, и Мона, която е добросъвестна като своето. Едната е иранка, отшелник от света на вярата, а другата- дъщеря от смесен брак, египто- американка, избрала да носи хиджаб и да се моли на Аллах. И тук е Пери между чука и наковалнята. Надява се да намери желания пристан в лекциите на професор А. З. Азър., който и помага да направи първите стъпки за преминаването на лабиринтите на миналото, угризенията, мистичността, сърцето...Но тя се губи в тях и не успява да му се отблагодари подобаващо.

На моменти сюжетът е сякаш излишно усложнен, но тези подправки допринасят към общия привкус на книгата. Теми като 9/11 не са разгърнати достатъчно, но това пък е може би добре, тъй като тя сама по себе си е достатъчно дискутирана и болезнена. Но Шафак е именно автор, пишещ за болните теми, ровещ в душевните рани, лекуващ ги с перото на истината и красотата на думите.

Щастие е, че книгата достигна до българския читател, благодарение на ЕГМОНТ. Корицата е в изискания пустинно източен цвят, много нежна, а твърдите корици придават още по- голяма изтънченост на книжното тяло. Преводът и редакторската работа са безупречни.

И дори да не е алманах за Бог,  за "Трите дъщери на Ева" може да се говори и пише много. Тя е книга извор на мъдрост, нужна за преоткриването на душевността ни. Пример за това са многобройните цитати от други автори и произведения- западни и източни. Книгата разширява кръгозора, уравновесява съзнанието и изплита душевността.

Не бягайте от нея. А и тя рано или късно ще Ви настигне. И ще ви промени.
"Ако всяко търкане ви дразни, как ще излъскате огледалото си?"