Издателство: EГМОНТ
Година: 2016
Страници: 144
Като прилежен книжен плъх изръфах тази книга за отрицателно време. И се заситих. С четиво, предназначено за подрастващи. Изглежда дори на почти деветнадесет още съм дете. И не смятам да променям този факт, колкото и да станат годините. Защото "Сакъз Сардуня" е точно книга, която простичко и в прав текст ти казва житейски истини, които имаш нужда да чуеш, без значение дали си на 10, 20 или 50. Тези истини устояват на времето.
"Понякога, когато не знаеш какво е казал някой, не е защото той не може да говори, а защото ти не го чуваш."
Чистотата на детството блика още от морскосинята корица и "сакъзчетата" по нея. А главната героиня е толкова дете, колкото и възрастен- наивна и обидчива, но съобразителна и мъдра. Тя е съвременната Матилда, която обаче не се бори само с външните дразнители, но и със съмненията вътре в себе си...А всичко започва с това, че не харесва името си, не защото е лошо, а защото другите смятат така. И от тук тръгва проблемът, проблемите, на всеки подрастващ, който в един момент става сърдит възрастен- прекалено много слуша другите, а не толкова себе си.
Въпреки това, Сакъз Сардуня следва своя вътрешен глас, а той е отвежда към най- голямото приключение в осмия континент, наречен Лерапри. А как се озовава там- прочетете в книгата ;)
"Сакъз Сардуня" е детска любовна история...Нее, не такава любовна история, предполагам, че не е нужно да обяснявам колко видове любов има. С тази книга в ръце за няколко часа успях да се науча да ценя малко повече себе си, да повярвам още повече в магията на книгите, да съхранявам с още по- големи сили пламъчето на детството в сърцето си и да уважавам различието у другите, защото в крайна сметка всеки е различен. И това е хубавото на света(този с осем континента).
Аз отивам да почета още и да попиша някое друго стихотворение. Все пак цветята в Лерапри няма да разцъфтят сами :)
